|
|
| Тема |
 тъкмо |
|
| Автор |
pravist (seriozna) |
|
| Публикувано | 29.09.04 08:38 |
|
|
|
ми хрумна да ви поздравя петъчно, пък то било сряда *не се сяда.* не знам защо току изоставам с дните и си мисля, че е вторник, а то било четвъртък или пък ми се привижда петък, когато дори не е четвъртък.
стихчето по-долу е писано около 1995 -а (бяхме девети клас) от непознато мен момиче, с което, прочитайки го, поисках да се запозная. тогава все още говорехме с непознати другарчета и водехме обширна кореспонденция с посредничеството на Български пощи.
чакам зимата - необходимата...
А така ми се иска
по къс ръкав и бяла ризка
да тръгнат моите надежди
боси, голи и стовежди;
да почукат нейде в мрака
и да има кой да ги чака...
Дълга ще е тази зима
снежнобяла и неуморима.
Ако в някой грее искрица
и реши, че би могъл
да ми даде частица,
да си помисли за наем,
бих искала да взема назаем.
(то нищо не е безплатно,
ако е - всеки си го взема обратно).
може би там и тогава друга съм била...
| |
| |
| 
|
|
