Та значи във виртуалната ми бърлога бичи яка музика, хората както винаги се прескачат или по-скоро се търкат един в друг, по простата причина, че е як гъч! И внезапно някой се провиква :"Ей, това е парчето!!!" и насечените ритми на една китара започват да се носят над всички. Леко дразнещият вокал на певицата раздира полумрака и се блъска в мокрите усмихнати лица:
......Некаааа, нека бъде лято!
Дупетооо ми събира шопи, гларуси на ято!
Некаааа, нека бъде бъде лято!.....
(това дали поради размерите или щото някой е казал, че по-големите неща сигурно са по-узрели=>по-сладки, оттам по-апетитни?)
Това е хубавото на летните бебета, че винаги около Големия ден купона е в разгара си! Касите бира изобщо не могат да бъдат преброени, а пък текилата разгорещява до такава степен кръвта, че след 10-тата не си сигурен дали прегръщаш гаджето, себе си или някой крокодил. Те нали в Мексико ги има някакви ако не се лъжа... "Ако ги няма, ще ги доставим!"-реве компанито.
И хоп! Някой спира осветлението, а 25 малки свещички изгряват в очите ми! Е, то какъв Рожден ден без торта? Добре, френдове, хапнете си, после пак пийнете и така до утре сутринта, когато вече ще сме стабилно уморени, влюбени и разлюбени, щастливи в повече и нещастни по-малко,целувани и опиянени. Тогава все се намира някой, който да изрови китарата и да се почне едно стабилно прочистване на гърлото с вечните хитове.....Уличните котки вдигад лапи, подвиват опашки от нас и решават, че е по-добре да помъркат в такт със струните. И когато първите лъчи на слънцето се отразят в зодията ми по най-прекрасния начин, чакали цяло лято този така красив ден, някой решава, че едно кафе би му дошло твърде добре.
Ок, ок, колко кафета да направя, мили ПРИЯТЕЛИ?
Редактирано от чaeнo мoмичe на 20.08.04 09:52.
|