|
Вечерта била дъждовна. В една от станциите на парижкото метро невисок мъж написал с изящен, почти калиграфски почерк: "Бог е мъртъв. Ницше". Отдръпнал се назад, присвил очи и се усмихнал. След това се обърнал и доволен продължил нататък. Няколко дни по-късно на стената се появил друг надпис. С позакривени букви някой набързо надраскал: "Ницше е мъртъв. Бог". Шейсетте години вървели към края си
Фро, много ми е драго като почнем да чепкаме с теб най-дълбоките измежду най-дълбоките теми на света  . Започнах с този цитат, който бях чул нейде преди време и сега го намерих по гугъла, защото според мен той много красноречиво показва колко ефимерни са понякога философските течения с противоречащите помежду си идеи в тях.
Чел съм коментари нейде върху философията на Карл Попър, но за съжаление не и самите негови трудове. Съгласен съм с мнението му, че "ако нещо нито може да се потвърди, нито да се отхвърли с някакви аргументи - е научно неиздържано", но ако цитатът спре дотук. Имам предвид това, че не знам какво е имал той наум, казвайки "изкуствено създадено и привнесено", дали говори за измислени лъжи от някой човек или нещо, което е в стадия си на недоказана още хипотеза.
Моето виждане по въпроса е следното: по-нататъшният път на всяка една предложена хипотеза е или тя да се отхвърли поради явно несъответствие с нови или вече известни факти (по този начин правещо я научно неиздържана), или хипотезата да се потвърди и да се превърне в постулат в науката - явно доказана и вярна зависимост или закономерност за нещо.
Между другото, Карл Попър има и доста критици, на които попаднах, докато търсех по-пълна информация за него днес:
Там се обсъжда и точно тази негова мисъл, като един от критиците му (Томас Кун) говори за друг подход към проблема: че учените работят по-скоро с "парадигми" - набор от основни идеи (истинността на които е основана на предположение или с други думи на вяра в правдивостта му, без да е доказано). Когато една парадигма се сблъска с друга противоречаща й (друга несъвместима с нея хипотеза), се получава криза в идеите, а промяната на една парадигма с друга за всеки учен "е по-скоро като религиозно обръщане в друга вяра".
С две думи, рационалната мисъл не винаги се основава винаги и изцяло на известните факти, и наричайки себе си научна при това. Това е така, защото въпреки общото мнение за обратното, науката среща доста неразрешими въпроси във всички области - като започнеш от астрофизиката, през биологията и стигнеш до физиката на микросвета - във всички тези области цари огромна празна дупка от знания как стават нещата и тази дупка и в момента е запълнена с горе долу скрепени (и непотвърдени строго научно) хипотези. Примерите за това са много и могат да се покажат.
Като обобщение на дотук казаното мога да кажа, че науката се стреми да обясни "как", докато вярата обяснява "защо", отнесено към всичко около нас.
Но да оставим науката и рационалността й и да се върнем на въпроса ти човекът би ли могъл да съществува без да си задава въпроса има или няма Бог. Първо, въпросът ти не може да свързан със съждението "обективно няма Бог", защото обективната реалност е това, което не зависи нито от желанията, нито от предпочитанията на нито един човек, обективната реалност е или такава, или друга, няма средно положение. Вече въпрос на субективното ни човешко мислене е дали ще приемем нещо или ще го отхвърлим, това да :)
Когато се получи тотално разминаване между обективната и субективната реалност, тогава човекът страда, защото има невярна представа за света и това е само в негова вреда. С други думи, отговорът на въпроса ти "дали субективно човек може да живее без въпроса" е "може да може, а може и да не може" , но това не дава никакви аргументи за или против разкриването на обективното състояние на нещата. Пример за това могат да бъдат дори и 70-те години държавно управление в СССР, а и у нас, когато хората официално живееха без да мислят за такива опиумни неща като свръхестествено (даже вчера разбрах, че в Албания това е направено със специален закон за атеизма  ), но мисля няма никакви данни хората, живели през това време, да са били по-щастливи или да е била пролята по-малко кръв от "другите" в същия период, че дори и някои по-смели коментатори могат да кажат, че е било обратното.
Същият пример може да се използва и за нас самите - сравни хората, които изповядват атеизма и хората, които вярват в свръхестественото, и ми кажи можеш ли да кажеш "тези са по-щастливата част, онези са нещастни типове с увсинала физиономия". Моят отговор е твърдо НЕ.
Фро, също интересно за мен и важно за дискусията е какво разбираш под думата религия?
Оттам следва и втори въпрос - какво означава антирелигия и защо смяташ, че Дзен moже да те направи свободна?
"Свободна от какво" е третият свързан с тях въпрос :)
Също така, какво означава да си човек? Това е едно от най-важните неща във възгледите на всеки - човек  според мен и затова моля още веднъж да го кажеш.
Като гледам, пак изграфоманствах, дано не те отегчих с четенето дотук Редактирано от Пay на 15.07.04 15:03.
|
Re: [re: hella]
