|
Тема |
Страх ме е |
|
Автор |
Bacилиca (загадъчна) |
|
Публикувано | 14.07.04 17:52 |
|
|
Много смотано чувство. Цял ден си повтарям на ум някакви мъдри мисли по въпроса, както и всички глупости дето съм наговорила на разни приятели и познати по подобни поводи. Да, ама не действа. Проклетото усещане си го има - присвиване на стомаха, премръзнали пръсти (в тази жега) и... ами страх си е. Много мразя неопределеността. И да чакам нещо дето хем е важно, хем не зависи от мен, та даже има и всички шансове да се оплеска...
Как се справяте с чакането... И със страха. Признавате ли го? Скърцате ли със зъби (алтернативата е да дъвчете дъвка или да чоплите семки...)? Да му се невиди, дори не съм пушач...
Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш
|
| |
|
|
|