... сядаш на леглото и си викаш - Ура, утре ще стъпя на земята, лагаш си почти щастлива, въпреки болката от раната... утре рано, рано ставаш, прехвърляш бодро два крака и се изправяш... аха да станеш... кой го е грижа за болката от раната, ти ще ходиш, аха... аха, обаче... подът е мокър, ти се подхлъзваш бууммм... това е защото си качила няколко килограма в престоя в болницата... падаш тежко, тежко ....и чупиш крак..... хайде пак на легло.... за по-дълго, че е приятно да се лежи... следващият път може сестрата да ти обърка лераствата и да си даде такива за алергията на досадния съсед в съседното легло и да се изринеш.... но за това... следва продължение....