хе, Фро, това, което се опитвах да те убедя, е, че и авторът не вижда неравнопоставеност, а и горчивината, за която говори, е останала в миналото му, минало и опит, каквото имаме всички зад гърба си

Това, според ме, което и авторът смята по въпроса за жената и мъжа, е, че жената и мъжът са равнопоставени и равно важни, но в една връзка от двама души трябва един да е този, който да представлява двамата пред останалия свят и един, който да взима окончателното решение по даден въпрос след обсъжане помежду им и оглеждане на проблема от всички страни.

Аргументите ми за това са следните: в една група от хора с различни мнения, но обединени от една цел, най-често решението се взима или от най-разумния или мъдрия в групата (водача им), или чрез общо гласуване и с мнозинство.

В случая на единица от двама души (семейство) принципът на мнозинството е неприложим. При възникнало несъгласие за доброто на цялото е необходимо да има механизъм за решаването на проблема и в това се изразява точно във водещата роля на мъжа, той е този, който води двамата, отговорността за грижата и добруването на този съюз пада като крайно решение върху неговите плещи, а жената е най-близкият и доверен съветник, този, който мъдро може да види това, което пропуска водачът, този който го коригира и направлява към добро решение. Този механизъм работи безотказно, когато е приложен с любов и взаимна грижа един за друг, в него е и същността на известната поговорка "Мъжът е главата, а жената е шията, която я върти и насочва", а неизползването на механизма може да доведе само до караници и раздор, от които няма добри плодове.

За практически пример на това бих и дал и случай от вчера - с един приятел с байковете се придвижвахме към центъра на софия по цариградско шосе понеже бързахме много да стигнем до плоюад Славейков, една доста опасна дейност и което може да се осъществи само в колона по един. Tова може да се стане само, когато един е водещият, този който избира откъде да се мине и се грижи за безопасността, той кара отпред, но въпреки това този, който кара след него, не се чувства неравнопоставен или онеправдан. Желанието за взаимно доказване и надпpевара кой да води може да доведе в тази ситуация само до проблеми и жестоки падания.

Така е и в семейсвото, равнопоставеността и равноважността са абсолютни и присъстващи, а отговорността да се води правилно този съюз напред пада върху мъжа. Защо е избран мъжът - еквивалентна схема можем да изградим и с водеща двамата жената, но практиката, а и самото ни естество и природата ни ясно подсказват, когато го правим, че бъркаме в избора си - жената се чувства неудовлетворена и изтощена, ако трябва да взима всички решения и си има послушен мъж под чехъл вкъщи, който безропотно и бездушно я слуша, тя неминуемо губи уважението си към него, а и се чувства неудовлетворена заради вроденото си желание да бъде закриляна и обгрижвана с нежност и крепка ръка. Мъжът също се чувства неудовлетворен, но си казва "дреме ми през онази работа", продължава да си чете вестника и като цяло нещата не вървят добре.

Имаме ли все още съгласие по въпроса или мненията ни се разминават, Фро?

-----
Lay your troubles on my shoulder, put your worries in my pocket, rest your love on me