Да, Лабрет
интернет е игра.... изплакала съм, защото имам нужда да викам. Никой няма да ми помогне - нито хората в интернет, нито някой друг. Приятелите ми може би - Да, благодаря на Василиса, благодаря на мъжа, който може би обичам. Те знаят за какво става дума, те се опитвам да ме изправят на крака. Тях мога да събуда в 1 след полунощ и да плача на тяхното рамо.
Не ти, Лабрет, защото за мен ти си нищо повече от някакъв ник и дори не те възприемам като човек, защото не си заслужил за мен да те приемам като човек. Нито Бодлер, който и да е той. Не искам твоята помощ, нито ти ми я даваш.
Игра е, да, това не е реалният свят. Това не е мястото, където нещата се случват. Тук не умират хора Лабрет, а в реалността умират.
Дори и никой да не беше отговорил на тази тема, за мен няма значение, защото това е просто мястото, където да изплача - все едно си водиш дневник. Но по-различни, по-добри и по-лоши от теб хора ти отговарят и така изплаквайки мъката си, променяш състоянието в което си. Но аз пак щях да го направя.
Да, благодаря на хората, който писаха. Не на теб - защото ти не написа нищо. Благодаря им, защото пищейки, четейки постепенно приемам нещата малко, съвсем малко по-различно. Както знаеш играта е нещо, което те учи и развива.
Смей се, Лабрет. Общо взето обичам хората, които се смеят и са щастливи.
Аз ще продължавам да играя в интернет, когато отново мога и ще го правя с удоволствие.
Преди време видях как един друг клубар пак беше изплакал и ти се нахвърли върху него - хиените правят така...
Бъди щастлив Лабрет. Дано никога не се сблъскаш с истинското страдание. Но ако се сблъскаш, аз няма да скоча и да се смея на това... защото въпреки всичко аз съм човек и то добър човек.