Човек се изправя пред проблем, пред болка и страдание и .... боли го, но минава. Тогава пак ставаш усмихнат, пак виждаш хубавите неща.
Но когато болката, проблемът, нещастието продължават с дни, дори с месеци, дори повече може би, когато това нещастие и тази болка се задълбочават и дълбаят..... къде е изходът?
Сигурно звучи банално.... и всеки го е чувал, но........ радвайте се на хората, около вас, максимално, вгледайте се във всеки един от тях, доказвайте им любовта си и не приемайте живота за даденост.... Защото един ден може и да нямате този шанс да им покажете колко много значат за вас.......
Скапаният живот не е даденост... той просото се изплъзва от пръстите ни с всеки изгрев на слънцето.