В това отношение може би съм щастлива, че не съм изпадала в състояние на ... празнота отвътре.
Каквото и да е било настроението ми, винаги е имало някакво чувство или някаква емоция.
Дори и апатията не е празнота.
Важно е човек постоянно да опознава себе си, да се научи да се разбира и да се тълкува правилно.
Само тогава ще съумее да контролира в по-голяма степен това, което Е отвътре.
Когато се наблюдавам по-задълбочено с `вътрешни очи`, понякога се изненадвам от това, което `виждам`.
Ту ми харесва, ту не ми харесва.
Но опознаеш ли механизмите, по които нещата се случват ... ще успееш да съкратиш значително времето на ... усещането, което не ти харесва.

Много обичам да казвам това:
Времето лекува всичко.
Раните зарастват, но могат да останат белези за цял живот.
Болката изисква време, за да премине.
Болката е необходима.

Е, не трябва да проточваш ненужно дълго страданието, защото се превръща в чист мазохизъм.

Снайперистка със сияеща усмивка :)