Случвало ли ви се е да останете празни.... да загубите всичките си чувства - добри или лоши, любов, радост, смях, сълзи.... всичко? Да се почувствате кухи отвътре... но продължавате да живеете по навик, механично да ставате сутрин, до ходите на работа, да говорите по телефона и също толкова механично да си лягате... и така до другата сутрин...
Случвало ли ви се е? Робот - без чувства
Не знам какво значи голямо нещастие... за мен... този момент представлява голямото нещастие.....знам само, че останах напълно празна отвътре без да усещам нищо... или може би не е нищо, усещам само болка, разгаряща, раздираща, която се опитва да излезе от всяка фибра на тялото, но е заклещена вътре и те разяжда. След като сълзите пресъхнаха, дойде тази адска празнота в душата. Сякаш не съм способна на нищо повече освен да усещам мъката.
Времето лекува, дъра, дъра... колко дълго трябва да се чака това време, за да излекува едно такова състояние?
Случвало ми се е да страдам силно от това, че съм по-чувствителна от колкото трябва, но и тази липса на чувства е убийствена.
Къде има рецепта, за справяне с болката и страданието? Хиляда пъти предпочитам физическата болка пред душевната, защото е страшно.
Знаете ли изход?
|