Има моменти, когато нервите така са се опънали и цялото ми психическо равновесие е така разклатено, че мога да се смея на пълни глупости. Тогава осъзнавам, че реакциите ми са неестествени, но за предпочитане такива пред депресията.
Най-често се смея, когато си направим женско парти. Пием мнооого, слушаме музика, гледаме порно и обсъждаме "актьорите", ама по-често се бъзикаме една с друга...В такива моменти човек може да чуе такива простотии, които извират и избухват като гейзери, че да му се зачервят ушите от смях и срам дори...Ама то си трябва!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите