м, хвана се за ивулюциятъ ли, така да бъде

добре, предполагаме,

"че при определени условия, и при случаен тласък, който, всъщност, като вероятност е крайна величина, е по-скоро закономерност да се развие живот".

Добре. След това предполагаме, че вероятността това да е станало е 1 към 10 (нещо крайно голямо, но да го вземем за примера). Изразено с числа, това е 0.1.

Стигаме до следващия ключов момент - след създаването на първата аминокиселина - тухлите на живите организми - трябвало тази аминокиселина да се срещне с друга такава и да се свържат - да кажем пак вероятност 1:10 (0.1). След това тези аминокиселини да не се разбият поради някакво радиационно лъчение, внезапно изригване на вулкан или друг катаклизъм (0.1)
По-нататък, при определени условия и подходящото подръчкване от някой свободен йон или фотон, трябвало този химически буламач да се усложни до някаква по-сложна форма (0.1). След това да се изградят основни органи, присъщи на всяко уважаващо себе си едноклетъчно (0.1), което да започне да се размножава (0.1), след това да се модифицира под влияние на околните фактори към нещо по-добро, а не към топка съсирена маса (0.1), да премине към бета версията на развитието си - многоклетъчен организъм (0.1), който да започне да се мофицира пак под случайните въздействия на радиация, стихии и недобро обществено хранене (0.1), да премине към половия начин на общуване (0.05, защото трябва да стане едновременно поне с два организма наведнъж, за да имат потомоство), след това да започне да се рои от биологичен вид в биологичен вид (0.1), да се усложнява все повече и повече (0.1) и накрая да почне да мисли и да пише по клубовете на дир.бг (0.5, можеш или да пишеш или да не пишеш, вероятността е 50%)

Съгласно теорията на вероятностите (която, за разлика от онази на еволюцията е твърдо научно издържана и проверена многократно) общата вероятност да стигнем от изходна позиция до позиция постинги в дир.бг е да умножим вероятностите една по една

0,1 . 0,1 . 0,1 . 0,1 . 0,1 . 0,1 . 0,05 . 0,1 . 0,1 . 0,1 . 0,1 . 0,1 . 0,5 = 2.5 . 10^(-13)

т.е вероятността избореният горе хипотетичен процес да се случи е веднъж на 25 000 000 000 000 (или един път на 25 хиляди милярда пъти).

Ако вземем минутите в един час и предположим, че една проба трае една минута, то получаваме, че за пълното извръткване на комбинациите и получаване на стопроцентова сигурност в крайния резултат ни трябват 17 361 111 111 дена или над 48 милиона години. И това при това грубо опростяване на процесите и абсурдно големи вероятности.

Ако сложиш още една нула зад всеки преход (вероятност 1 на сто), то слагаш още десетина нули след броя на годините. Отделно, че има преходи и развиване на органи у някои видове животни, които НЕ МОГАТ да бъдат обяснени чрез приспособяване и еволюиране,тъй като причината за появяване и използване на органа може да се появи чак *след* като този орган го има (ако искаш, ще потърся примери).

След всичко казано дотук, поне на мен ми се струва, че вярваме в строго научни, но невъзможни неща . А необходимостта да се налага да вярваме в тях е, че по презумпция ние отричаме възможността за сътворение и интелигентната намеса на един Творец извън вселената, Който да управлява всички процеси и да прави нещата както трябва и затова търсим измислен от нас (не)възможен начин да се обясним сами себе си.

Създаването на живота ми прилича много на домакинята, която замесва тестото от брашно, вода, яйца и други тайни съставки, слага стафидите и бадемите, пъха във формичка, пече на умерена фурна 200 градуса за 2 часа, маже отгоре с яйце, оставя да изстине завит в кърпа и накрая имаме годен за ядене козунак, не възникнал от случайните процеси на смесване на брашно вода, коняк и захар, а поради компетентната ръка на тази лейди, знаеща какво точно прави.

(сори за дългия постинг отново, специално за теб е, Фро )