Дракулеско, вярата сама по себе си нищо не струва, за това можеш да питаш онези дето носят шапка на Наполеон в психодиспансера, те също вярват...

По дефиниция вярата е твърда убеденост за нещо, което не можеш да видиш или установиш емпирично чрез многократни измервания. Вярата на човека-Наполеон лесно може да се обори, показвайки му гроба на Наполеон, фактът, че гусин Бонапарт е бил кинта и пийсе, а даденият индивид е примерно близо два метра и подобни лесни аргументи. Трудната част идва, когато не могат да се намерят убедителни аргументи за или против дадена увереност, както е например с теорията за еволюцията. Почти всички са уверени, че това, което се учи в училище е станало реално, но досега не е доказано изрично и еднозначно, а и теорията се наглася и променя в движение вече 100 и кусур години.

За такъв тип вяра говорим, всеки е твърдо убеден в много неща лично за себе си, въпросът е дали могат да издържат проверката за акуратност на времето. Toест аз не мога да докажа, че Христос воскресе, както и ти не можеш да докажеш, че Христос _не_ воскресе. ;)

Тук опираме до увереност, или я имаме въз основа на косвени аргументи и улики, или я нямаме, въпреки липсата на антиаргументи в подкрепа.

Редактирано от Pau на 13.04.04 15:11.