|
Поздравявам всички с най-важния и най-красив за християнството празник - възкресението на Човека Исус от Назарет, титулуван по призвание Божий Помазаник, Месия на еврейски или Христос на гръцки  . Нека тези почивни дни ни донесат душевен мир и спокойствие, когато сме отново със семействата си :)
Мислех си снощи вечерта, докато гледах великденската служба от "Александър Невски" по телевизията за това как възприемаме празника. От екрана се говорят красиви думи, а ние се поздравяваме с "Христос воскресе!" на църковно-славянски и отвръщаме на поздрава с "Воистина воскресе!". В по-лошите случаи може да се чуят и други варианти, като в онзи виц за Александър Лилов от ЦК на БКП, който, като му казали "Христос воскресе", отвърнал ядосано "да, да доклядваха ми вече!"
Та, когато изричаме тези традиционни думи, замисляме ли се какво казваме, всъщност? Дали ги изричаме като празни думи, които казваме както "Добър ден" или "Здравейте" (и които btw също имат реален смисъл, не влаган от повечето хора при поздрава)? Защото смисълът на "добър ден" е да пожелаеш искрено от сърце денят на видяния човек да бъде добър и ползотворен, а "здравей" показва нелицемерното ти желание да пожелаеш на човека да е здрав и пълен с благополучие.
"Христос воскресе" пък или "Христос възкръсна от мъртвите", казано на разбираем съвременен език, е поздравът или по-скоро радостното свидетелство на хората, живели с Исус, докато Той е бил сред нас на земята в човешко тяло и предаден на следвашите поколения, невидели лично, но също повярвали, свидетелство за това как е бил осъден, бит и екзекутиран с унизителната смърт, присъждана от римската власт за особено тежки престъпления.
Как е бил положен в гроб и как човешкото му тяло, поддаващо се на естествените биологични закони е започнало да гние и да се разлага. При полагането на мъртвите в Близкия изток тогава ползвали различни видове мазила и плат, за да увият тялото и да го помажат с приятни аромати, за да намалят смрадта от разлагащата се плът поради изключително високата температура и бързите гнилостни процеси, които започват веднага. Ползвало се миро и други течности, служещи за балсамиране и мумифициране на тялото, за да се намали ефектът от гниенето.
Затова два дена след смъртта на Исус, на третия сутринта три от жените, близки на Исус - майка му Мария, Мария Магдалена и Мария майка на апостол Яков, решили да довършат ритуалите по погребението и отишли на гроба Му, носейки тези балсамиращи течности, но не намерили мъртвото тяло, а видели странни свръхестествени неща и странен облечен в бяло светещ човек, който им казал, че Този, когото търсят сред мъртвите, не е тук, а че е Жив и скоро ще го видят отново и Той ще бъде пак сред тях както преди да го убият.
Те, разбира се, не повярвали и побягнали, изпълени с ужас, ужаса, който изпитваме при докосването до всяко свръхестествено преживяване и досега с духовния свят, където живеят ангелите и демоните. Не повярвали и другите от учениците, като жените им казали какво видели, докато самият Исус не се явил първо на Мария Магдалена, след това на двама от учениците, докато те отивали до едно близко село на пътя, след това на Петър, след това на всичките 11 апостола и още 500 човека, събрани заедно.
Това не бил някакъв призрак или дух, а реално материално тяло, което можело да се докосне с ръка, да яде чрез устата си, а белезите от преживяната мъчителна смърт все още личали по крайниците на Исус. Все пак, това тяло не било същото смъртно тяло, каквото познаваме и имаме, а безсмъртно тяло, което не остарява и не е подвластно на болести и смърт. Това е и тялото, което Исус имал, докато се сбогувал с учениците си на един от хълмовете близо до града и откъдето го видели да се издига във въздуха и да изчезва сред облаците. Преди да се разделят, Той им заповядал да се върнат в града и да разкажат за видяното, както и за всичко, което им бил говорил досега.
Това лично преживяно и видяно накарала и хората като Петър, изпокрили си в миши дупки и отричали се, че дори Го познават или имат нещо общо с Него при арестуването Му, петдесет дена по-късно да застанат на централния площад в града, където всички могат ясно да ги видят и чуят и да кажат на хората и властта "Ние сме с Него, говорим Неговото учение", да проповядват това, което и Исус им беше говорил 3 години наред, да обходят цялата Римска империя, от днешен Ирак, през Мала Азия, Северна Африка, нашите земи, през Италия и чак до Испания и за 50 години да убедят стотици хиляди хора, дори нечували за Юдея като географско място. Накрая всички от апостолите умрели от насилствена смърт, осъдени заради проповядването на Христос, но го направили без колебание, защото били уверени в това, което говорели - възкресението на мъртвите и възкресението на Исус като първи плод на този дар ог Бога.
Ако всичко това било нагласено и всички знаели, че лъжат, то ние сме свидетели на най-грандиозната измама в историята на света. Или просто не е било измама? 
Като обобщение, oтветният поздрав на поздрава "Христос възкръсна" е "Наистина възкръсна!" . Исус наистина бе върнат от мъртвите, жив след смъртта, в ново тяло за нов живот и това са думите, с които изразяваме увереността си в това историческо събитие. И когато днес и утре, вдругиден и догодина отново ви поздравят с "Христос възкръсна", ще отговорите ли отново с "Наистина възкръсна" ? 
|
Христос възкръсна!
