|
|
| Тема |
 оДА за лАйноТО |
|
| Автор | Mapko Toтeв (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 01.04.04 08:55 |
|
|
|
Тъй като си вървях пеша ми замириса на лайна, и си рекох ха така, що пък да не взема да се изпърдя. И пръцнах леко със газаца, но О (!?) забравил съм, че имам аз разтройство и в крачола то потече право от газеца. И обувката попи... ха сега де, на каде? Няма ни кенеф на среща, нито някой храсталак зад който аз да седна пак, но без мъничко хартия как аз да го изтрия тоз гъзец? И накрая се оказа, че аз съмия съм лайнян и газеца хич не е припрян щом така ме мен предава. Поех напред без учуда, че лайняно ми е то на мен, хора покрай мен минават и с очи ме питат ти ли си лайнян или все тъй си мришеш? На мене не ми дреме щото хич не ми се пени. Минах покрай нас на пръсти да избягам аз кучката Вризка дет се ме гризка, ама не, тя ми все на среща и към дупето ми лайняно се завтече. Ха сега де, нека да го хапе, то ляйняно е, нека и е сладко. Извърнах миризливия газец към Вризка, тя пък се издриска (!?) и избяга в храсталака. А така веднъж и аз да я изплаша и изпитах аз моментна гордост на таз победа моя и лайняна. Свирнах си от кеф и пръцнах с гъзеца и малко пак потече, не ми пука вече, нали съм си гомненце.
| |
| |
| 
|
|
