В момента не съм в правилното настроение за спорове, но все пак да се обадя

Има резон в абсолютно всичко което каза и най-вече в това: Да обичаш истински означава щастието на другия да е жизненоважно за твоето собствено щастие. Но без щастието на другия да е за сметка на твоето.

Това исках да кажа и аз в предните си постинги - че каквото и да прави човек, той го прави за да удовлетвори някакви свои потребности. Това е основен мотив за всичките ни действия, включително и за идеалната връзка която визираш

Та ако обичаш някого и го хванеш в крачка, би следвало да се замислиш че нещо го е накарало да посегне натам.. Явно е имало нещо неудовлетворено. Ако се беше възспрял заради твоето щастие, щеше да навреди на себе си. Това ли би искала за човек когото обичаш? С една дума - ако наистина обичаш някого, би трябвало да можеш да подхождаш с разбиране и приемане към него. Това не значи че ако се чувстваш зле с него трябва да го "търпиш" - нищо подобно. Но дори да се разделяш с него, да го направиш с разбиране и обич, а не да му лепиш присъди като на престъпник, както най-често се прави в такива случаи. Така си мисля аз..


п.п. и извинявай за второто лице - мислите ми са принципни и мои собствени, не са някакъв укор към теб

Редактирано от starlit на 24.03.04 15:20.