На този празник, колкото се радвам, толкова започват да ме обземат и съмненията дали наистина сме освободени? Ето днес излизам навън на пазар и си купувам турски шоколад, турски дънки, турски пуловер, турски домати, туски фурми, турски смокини...пък празнувам освобождение от "турското присъствие", както се беше изказал виден наш политик. Определено не се чуствам добре...даже когато чета се натъжавам...дали всичките тези жертви не са били напразно?(слагам едно глуповато изражение, което е нарисувано ужасно)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите