Хубав и сложен отговор.
Умишлено избягвах да спомена комплексите - темата е толкова общирна, че спокойно може да е самостоятелна. По-скоро исках да става въпрос за стандартите. За това, че успехът най-лесно се измерва с "материални" неща и изтъкването им често прикрива липсата на всичко останало. Или по-скоро фактът, че често сами не осъзнаваме какво е останалото. И също толкова често изискваме чуждо уважение без самите ние да се уважаваме. Опитвам се да разгранича самочувствие и себеуважение.
Колкото до мен самата - не мога да твърдя, че харесвам всичко у себе си, всичко, с което разполагам или съм постигнала. Уважавам се не за това, което съм, а за начина, по който съм станала това, което съм. В крайна сметка животът е път.

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш