|
|
| Тема |
 За Фрида и болката |
|
| Автор |
pravist (seriozna) |
|
| Публикувано | 07.12.03 19:04 |
|
|
|
Днес гледах Фрида - може би сте чували за мексиканската художничка, ако не сте гледали филма. Като излязох от киното, ми беше много трудно да кажа дали ми е харесал филмът. Да, хубаво е направен, безспорно.
Защо не мога да преценя дали ми е харесал ли - защото ставаше въпрос за болката - онази, която другите ни причиняват, онази, която си причиняваме, онази, с която сме свикнали, онази, от която не искаме да се отървем...
Някак и аз съм много пристрастена към болката. Не бих казала, че познавам много хора, които да са така. И все пак - като че ли човек все намира нещо, което да го човърка, да го тормози отвътре.
Но...дали човек се отучва сам да си причинява болка. Кога може да каже, че самонараняването си заслужава - заслужава ли си, за да постигнем нечие друго щастие... Защото от чистата радост, че си зарадвал някого, че си му помогнал, че си му дал онова, което иска, май няма по-хубаво. Или сред вас няма толкова алтруисти
Изобщо можем ли да приемем хората такива, каквито са и да спрем да се опитваме да ги променим; можем ли да понесем близостта си с тях, когато те правят неща, които ни нараняват...
Фрида си поживя с болката. Поживя си добре. И не съжаляваше за нищо.
did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got
| |
| |
| 
|
|
