|
Съвестта ти е мерило за това
доколко честен си в своята себичност.
Вслушвай се внимателно
в нея.
- Всички ние сме свободни да правим каквото искаме - каза ми той онази вечер. - Не е ли повече от ясно? Не е ли тъкмо това най-великият начин да буде управлявана една вселена?
- Почти. Забрави нещо, което е доста важно - възразих аз.
- Така ли?
- Всички ние сме свободни да правим каквото искаме, стига да не вредим на другите - рекох одста назидателно. - Знам, че го подразбираш, но сме длъжни да казваме това, което подразбираме.
Изведнъж от тъмното се счу нещо като тътрузене на крака; стрелнах с очи приятеля си.
- Чу ли?
- Да, там май има някой. - Той се изправи и тръгна към мрака. Най-неочаквано се засмя и каза име, което не долових. - Всичко е наред - чух го да изрича. - Ние, ще се радваме да те видим при нас... защо стърчиш тук... ела, де, добре дошъл си, наистина...
Гласът беше със силен акцент, може би руски или чешки, но по-вероятно трансилвански.
- Благодаря. Не искам да ви се натрапвам...
Човекът, когото Дон доведе в светлината на огъня, беше, как ли да се изразя... беше твърде необичайно да срещнеш такъв тип в нощния Среден Запад на Щатите. Чувстваше се притеснен в светлината на огъня, приличаше на вълк, беше дребничък, изпосталял, уплашен до смърт, беше в официално облекло и с поръбена с червен атлаз черна пелерина.
- Само минавах оттук - поде той. - През това поле ще се прибера по-бързо вкъщи.
- Така ли?
Шимода не му повярва, знаеше, че го лъже, но в същото време правеше всичко възможно да не се изкикоти. Надявах се скоро да разбера каква е работата.
- Заповядайте! - поканих аз мъжа. - Можем ли да ви бъдем полезни с нещо?
Не че си умирах от желание да му помагам, но той трепереше като листо, та наистина исках да се чувства удобно.
Мъжът ме изгледа с отчаяна усмивка, от която се вледених.
- Да, можете. Искам го много, инак нямаше да ви моля. Мога ли да пийна от кръвта ви? Съвсем мъничко. Имам нужда от човешка кръв, храня се с нея...
Не знаеше добре английски, говореше с акцент и може би не го бях разбрал, но въпреки това скочих на крака толкова светкавично, че към огъня се разлетяха сламки.
Човекът се дръпна като попарен. Общо взето, съм безобиден, но инак съм як като канара и сигурно съм го стреснал. Той извърна глава.
- Извинявайте, драги ми господине! Извинявайте! Забравете, че изобщо съм отварял дума за кръв. Но да ви кажа...
- Какви ги дрънкате? - Бях си глътнал езика от страх, затова говорех доста ядно. - По дяволите, какви ги дрънкате, господине? Не знам кой сте, да не сте някой ВАМ...
Шимода ме прекъсна насред думата.
- Гостенинът приказваше, а ти се намесваш, Ричард! Продължавайте, господине, приятелят ми е малко припрян.
- Този тук, Доналд... - подхванах аз отново.
- Мълчи, де!
Бях толкова изненадан, че наистина си замълчах, само изгледах ъжасено и недоумяващо непознатия, изтръгнат от радния си мрак, за да се озове в светлината на нашия огън.
- Моля ви се, влезте ми в положението. Не по свой избор съм се родил вампир. Ох, клетият аз! Нямам многоприятели. Ала всяка нощ трябва да си пийвам по малко кръв, иначе се гърча в неописуеми мъки, обречен съм на смърт. Много ви моля, ще ме боли, ще умра, ако не ми дадете да посмуча от кръвта ви - съвсем мъничко, само половин литър.
Той се заоблизва и пристъпи към мен - смяташе, че Шимода ме държи по някакъв начин във властта си и ще ме накара да се подчиня.
- Още една крачка и наистина ще се лее кръв. Докоснете ли ме, господине, мислете му...
Не че щях да го убия, но наистина смятах поне да го вържа, преди да продължим разговора.
Той явно ми повярва, защото спря и изпъшка. Обърна се към Шимода.
- Изказахте ли се?
- Мисля, че да. Благодаря.
Вампирът ме погледна и се засмя - беше неописуемо доволен, досущ като актьор на сцената, след като представлението е свършило.
- Няма да ти пия кръвта, Ричард - каза ми приятелски на съвършен английски, без никакъв акцент.
Видях как се стопява, сякаш бе угасил вътрешната си светлина, и изчезна само за пет секунди.
Шимода пак седна край огъня.
- Много съм доволен, че винаги имаш предвид това, което говориш.
Още треперех от страх, бях готов да се хвърля в двубой с чудовището.
- Не съм сигурен, Дон, че ме бива за това. Я по-добре ми кажи какво става. Например какъв беше... този тип?
- Беше уомпир от Тронсилуания - изрече по-задъхано и от онова приятелче. - Или, за да съм по точен, мисловна форма на уомпир от Тронсилуания. Ако искаш да наблегнеш на нещо, на което някой не обръща внимание, зашеметяваш го с мисловна форма и така му показваш нагледно какво си имал предвид. Сигурно попрекалих с пелерината и бивните и с акцента? Уплаши ли се много?
- Пелерината, Дон, беше страхотна. Но беше ужасно изтъркано и превзето. Изобщо не съм се уплашил.
Той въздъхна.
- Добре де. Но поне разбра какво имам предвид. Това е най-важното.
- И какво имаше предвид?
- Беше много груб с моя вампир, Ричард, правеше каквото искаше, макар да знаеше, че ще навредиш на някого. Той ти каза право в очите, че ще му навредиш, ако...
- Но той искаше да пие от кръвта ми!
- Точно това имам предвид, когато казваме на някого, че ще ни навреди, ако не живее според нашите разбирания.
Дълго мълчах, обмислях думите му. Открай време си въобразявах, че имаме свободата да правим каквото искаме, стига да не вредим на другите, а ето че съм грешал. Нещо не се връзваше.
- Онова, което те препъва, е една общоприета фраза, която обаче е безсмислена - да вредим на другите. Сами решаваме дали някой ни вреди, или не ни вреди. Ние самите, никой друг. Моя вампир ти каза, че ще му навредиш. А ти ще решиш, ще предпочетеш какво да направиш - дали ще му дадеш от кръвта си, дали ще го отпратиш, дали ще го вържеш, или ще го пронижеш право в сърцето с кол. Ако той не желае да бъде пронизан, негово право е да се брани както намери за добре. А така през цялото време ние непрекъснато избираме.
- Погледнато от този ъгъл...
- Слушай - прекъсна ме той, - важно е. Всички ние сме. Свободни. Да правим. Каквото. Искаме.
Днес, 1-ви Декември е международния ден за борба против СПИН
Как се отнасяте към серопозитивните на HIV или развилите синдрома на СПИН?
Познавате ли някого от тях?
Ако вие сте от тях, бихте ли признали за това пред приятели, близки познати?
Смятате ли че се предпазвате от заразяване?
Какви мерки взимате за това?
Достатъчен ли е презервативът?
Смятате ли че е абсурдно да поискате заедно с партньора си да направите тестови серологични изследвания за опасни инфекциозни заразявания?
HIV заразата в Бългaрия
ДАННИ ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ХИВ/СПИН В БЪЛГАРИЯ
» Към 30 септември 2003 г. официално в Министерството на здравеопазването са регистрирани общо 449 ХИВ- серопозитивни лица, от които 122 са обявени за болни от СПИН.
» Оkoло 69% от заразените са мъже и 31 % - жени.
» Около 71% от серопозитивните лица са на възраст от 20 до 39 години. Особено тревожен факт е, че най-поразена е възрастовата група между 20 и 29 г. – около 40 % от всички новорегистрирани.
» Запазва се тенденцията водещ да бъде сексуалният (полов) път на предаване на инфекцията – 91%, кръвен път - 8% и 1% са заразени по вертикален път (майка-дете). При половия път на предаване значително преобладава хетеросексуалния път - около 85%, и хомо/бисексуален път – около 15%. (По експертна оценка хомо/бисексуалният път на предаване е значително по-висок от официално регистрирания).
» Кръвният път на предаване на ХИВ се наблюдава при хемофилици, хемотрансфузирани пациенти и интравенозни наркомани. Последните случаи на заразени с ХИВ хемофилици и хемотрансфузирани пациенти са регистрирани през 1996 г.
» Общият брой на официално регистрираните заразени с ХИВ наркомани е 12.Проучване на Националния център по наркомании в София на около 1000 интравенозни наркомани показа, че 5-6% са заразени с хепатит В и над 60% са заразени с хепатит С. Тези данни са изключително тревожни и показват, че в общността на интравенозните наркомани широко се практикува ползването на общи игли и спринцовки.
» Около 61% от всички регистрирани ХИВ-серопозитивни лица са регистрирани в София (136), Бургас (69), Варна (36) и Пловдив (35).
» От началото на 2003 г.броят на новооткритите заразени с ХИВ лица е 47, от които33 мъже и 14 жени. За сравнение през 2002 г. бяха регистрирани общо 43 ХИВ-серопозитивни лица.
» През 2003 г.от новорегистрираните най-младият заразен с ХИВ мъж е на 19 г.,а най-възрастният - на 54 г. Най- младата заразена с ХИВ жена е на 19 г.,а най-възрастната – на 33 г.
» От началото на годината МЗ води политика на предоставяне на максимално достъпни услуги за консултиране и диагностика на всички български граждани, които желаят да се изследват за СПИН.
» Данните показват, че се увеличава броят на лицата, които посещават раазкритите шест Кабинета за анонимно и безплатно изследване за СПИН в София, Бургас, Варна, Плевен и Пловдив.В тези кабинети се предоставя напълно безплатно консултиране и изследване за СПИН, включително за лицата, които нямат семеен лекар и не са здравно осигурени. Адресите на кабинетите са посочени на сайта на Министерство на здравеопазването.
» Очаква се до средата на ноември 2003 г.с финансовата и логистична подкрепа на СЗО да бъдат разкрити още 4 нови Кабинета за анонимно и безплатно изследване за СПИН.
» Всички лаборатории на ХЕИ, КВД, НЦЗПБ и НЦН са снабдени с висококачествени тестове за диагностика на ХИВ.
» Всички новоокрити лица своевременно се насочват към Инфекциозна болница – София, където се предоставя безплатна антиретровирусна терапия. Годишната терапия на едно лица с ХИВ/СПИН е между 6000 и 11 000 $.
» Тази година за дейности, свързани с изпълнението на Националната програма за профилактика и контрол на СПИН и ППБ, от бюджета на МЗ се предвижда да бъдат отделени около 4 млн. лева.
Дискриминация
Насилието и дискриминацията спрямо хората които са или се смята че са серопозитивни е сериозен проблем в национален мащаб. Статистиката за 2001 сочи че 361 човека са серопозитивни но само 70 от тях се лекуват защото лечението на един човек струва между $800 и $1000 на месец (2001). Министерството на Здравеопазването има списък на хората които получават лечение и изборът на тези хора зависи от тяхното състояние. През май 2003 имаше 411 регистрирани случая на ХИВ инфекции в България.
Дискриминацията спрямо хора болни от СПИН или ХИВ позитивни е незаконна в повечето случаи но спазването на тези закони може да е много трудно. Опазването на вашите граждански права изисква знания и усилия. Потърсете правна помощ ако страдате от насилие или дискриминация. Области на потенциална дискриминация в момента включват равноправен достъп до жилища, образование, обществени сгради, кредити, здравни грижи и т.н. Особено затворниците които са серопозитивни нямат възможност да получат специалните грижи които болестта и другите болести отнасящи се до нея изискват. Освен това сексуалните актове между мъже затворници са много чести а затворите не предоставят презервативи на затворниците. За жалост в България все още няма някакви специални закони и политически линии относно болните от СПИН и серопозитивните хора. Няма никакво предпазване от дискриминация на обществени места, училища и т.н. спрямо инвалиди, вкл. серопозитивни.
ХИВ позитивните и болните от СПИН хора са дискриминирани на всички обществени нива. Страхът от дискриминация е проблем на работното място, в дома и дори в самата здравна система. HIV/AIDS info Balkan вярва че подобни страхове пречат на много хора да се тестват за СПИН и затова пледира за кампания в тази област финансирана от правителството. Благотворителните организации също пледират за закони които да предпазят серопозитивните хора от всякакъв вид дискриминация. Хората с ХИВ имат същото право да получават нормално отношение както всички други хора с дълготрайни или хронични болести. Българите с ХИВ или СПИН срещат особено голяма дискриминация която често може да доведе до финансови и социални проблеми. Много хора със СПИН или ХИВ често отсъстват от работа без обяснение. Някои хора предпочитат изобщо да не се тестват защото се страхуват от вероятните последици от позитивна диагноза.
Невежеството е причинило повече страдание отколкото самия вирус. Заради невежеството си милиони хора са били заразени с ХИВ. Незнанието как да живеем с ХИВ/СПИН е довело до влошаване на здравословното състояние на много хора. Невежеството е довело до дискриминация и е разделило много общества и работни места, затворило е учебни стаи пред невинни деца и е накарало някои хора да изберат да умрат от собствената си ръка вместо от СПИН.
Обществото страда от загубата на работна сила заради ХИВ/СПИН. То страда когато е разделено и когато доходите, иначе получавани от силни и здрави хора и използвани за финансирането на обществени дейности, намалеят. То страда когато гледа как младото поколение израства самотно, необразовано и в несигурност.
Нацията също страда от загубата на работна сила. Тя страда от загубата на продуктивност която води до загуба на доходи или дефицит в националния бюджет. Тя страда като харчи големи суми за финансирането на лечението на хора които не могат да бъдат излекувани. Нацията страда като гледа нейната сигурност да намалява от загубата на нейните някога здрави млади хора.
Едно семейство страда когато главата му се инфектира със СПИН е повече не може да работи за да покрива ежедневните нужди на семейството.
Деца страдат когато другите им се подиграват че родителите има са болни от СПИН. Те страдат когато видят че училищата и обществото няма да ги приемат. Децата страдат когато гледат някога здравите си родители да вехнат. Те страдат когато виждат как тези които обичат умират и ги оставят сираци, самотни и в несигурност.
Освен това самите хора живеещи със СПИН/ХИВ трябва да са по-добре информирани за техните права като пациенти и хора и за това как да потърсят помощ за да се изправят срещу дискриминацията. На тях им е нужна правна информация и достъп до правната система за да посрещната потъпкването на правата си що се отнася до образование и работа.
Нужно е да се създаде и подходяща среда в която хората с ХИВ/СПИН да могат да са по-независими и да могат да създават групи в които да се изправят срещу дискриминацията и отричането колективно. Трудно е да се работи сам. Всички чиито животи са засегнати от ХИВ/СПИН трябва да получат съчувствие, грижи, уважение, подкрепа и помощ.
Всички трябва да се погрижим за това да създадем позитивна представа за едно бъдещо общество в което социалното добруване е задължение на обществения, частния и доброволческия сектор; едно общество на партньорството, където грижи и защита ще бъдат дадени на всички нуждаещи се и където проблемите свързани от една страна с културата, класовото разслоение, пола и расата и от друга страна с ХИВ/ СПИН ще бъдат обсъждани в обществени дебати.
Всички ние имаме нужда от надежда за да живеем. А колко повече това важи за тези които живеят с ХИВ/СПИН??!! Всички трябва да работим за това да се дава надежда и да се работи за добър живот и комфорт насред страданието. Хората живеещи със ХИВ/ СПИН не трябва веднага да приемат диагнозата си като смъртна присъда.
Проучванията са доказали, че подаването на точна и разбираема информация на обществото относно ХИВ и заразяването с него, намалява дискриминацията която съпътства позитивните резултати от теста за ХИВ.
ХИВ/СПИН ни показва нуждата да станем по-добри хора в по-добро общество което се отзовава на молба за помощ, грижи се за болните, търси правдата и в което хората помагат на близките си в беда. За нас е предизвикателство да оставим настрана предразсъдъците, тесногръдието и самолюбието, едно предизвикателство което всички българи трябва да приемат.
|
толерантност/дискриминация
