маце, аз отдавна не съм за клуб 20-30. и по тази причина виртуалността не ме е обсебила, както и сектантите от ненам си къв дуно не могат да ме възпламенят за светли дела. мога само да им смея - както и направих, но наистина в 20-30 съм забелязала, че младежите приемат този вид общуване много емоционално - карат се, страдат, обичат се, ревнуват се, преживяват истински всичко що се случва във виртуалността. емоциите им са силни и реални. надявам се обаче, че повечето имат ум в главата и не биха се омаяли от някакви си Адамови мечове и т.н. дъра бъра...
но виждам, че не се и трогват особено от случилото се:)
аде отивам да се хиля в друг клуб

обикновен кекс