|
Тема |
време ли ми е? |
|
Автор |
azia (недоспала) |
|
Публикувано | 20.11.03 13:18 |
|
|
гледам, явно е модерно, когато четеш някоя книга, стигаш до определена мисъл на автора /или крадена от същия/, замираш и си викаш - истинска находка, ще смая клубарите с този лаф.
следващата стъпка е - държейки показалеца между страниците, започваш да ровиш за молив, намираш го и с мъка установяваш, че той се нуждае от острене, захвърляш го с огорчение и пускаш компа. пейдж мейкъра /примерно и уорда върши същата работа/ те чака. та започва същинската част - крийтваш си нова директорийка и набираш, набираш, набираш.....накрая се усещаш, че си набрал половината книга и почваш да триеш, да триеш, триеш.... после си викаш - абе каква съм кратуна - я да си пусна гугъла, все нещо ще изкара от тоя автор, ако ще и на манджурски да е, те ще ме разберат...
та си почесвам кратуната и се чудя - дали да се върна в детските си години, когато всички имахме по едно тефтерче, пълно с разни сентенции, или да си карам по старому - тъпа, но с песен на уста
[/url]http://www.billybear4kids.com/TravelWithBillyBear/BabyElephant/Image3.jpg
|
| |
|
|
|