|
|
| Тема |
 ----------- |
|
| Автор |
Megan (драка) |
|
| Публикувано | 05.11.03 20:35 |
|
|
|
Мислех си
Че бавно се превръщаме в различни същества
Заради болката която причиняваме
На себе си
На другите
Заради малкото останали илюзии
И заради малкото останала невинност
Бавно се превръщаме в сенки на онова, което сме били
С времето
Събитията
Тишината
Самотата
Нощите, будни, в тъмното
Съвестта
И болката
Заради себе си
Заради себе си ни боли
Заради шибания ни егоизъм, който едва едва прикриваме зад думите
И рядко зад действията
И се нараняваме
Малки, дребни, едва доловими рани
Една
Върху друга
Зарастващи
И после пак
И пак
И пак
Променяйки се
Когато не станем различни
Сенки
На това
Което сме били
Когато се обърнете
Какво виждате
Копнежа
Снощи пак сънувах
Нарязаните си ръце
И бившето си гадже
В ръцете на бившето му гадже
И се събудих от ревността си
От болката
От това че не съм
Аз
Единствената
Какво е за вас щастието
Не ми отговаряйте
Не ме интересува
Не искам да го чувам
Не искам
Не
Искам.
Искам те до болка те искам, мамка ти..
| |
| |
| 
|
|
