Виж, разбирам те какво искаш да ми кажеш, но аз имам друго разбиране за нещата. Според мен няма такова нещо като прераждане, затова душата е ценност, защото е единствена и уникална. Когато човек умре, душата продължава да съществува, но без наглед, без представа, тя спира да има израз в образа на света който ни е даден да възприемаме, свят който описваме с понятията пространство, време, причина и следствие. Пишеш ми за вселената, но какво е това вселена, ти не знаеш, ти разсъждаваш единствено върху образа, върху представата, която имаш за нея, представа породена от самият тебе, от сетивните ти възприятия, представа която е чисто човешка и сама по себе си не е реална, това което е наистина реално - само по себе си - се намира отзад, зад представите които поражда. Душата е свойството на света сам да се разпада на обект и субект, за да може сам да намери израз в себе си, за да съдържа в себе си и своят образ, за да бъде съвършен, затова душата е вечна, защото тя е светът, такъв какъвто Е.
"Човече! Всичко те обича. Всички се трупат около тебе.
Всички към тебе се стичат, Бога да стигнат." - Angelius Silesius
|