Душата не е ценност на човека - човекът е притежание на душата и е част от нейната съдба. Твърде преходна част. Стига го слага това гнусното материално създанийце на най-високото стъпало. Една душа ги сменя знаеш ли колко такива докато изкара само детството си (тоест докато е на място
като Земята)?

Да търсиш причината за съществуването на себе си като индивид, значи да се величаеш доста, защото смяташ, че си нещо до такава степен важно за Вселената, та тя те е създала изрично, с определена цел. Подобно нещо не е вярно дори за една душа, а ти още малко, ще кажеш, че си богоравен (както правят бая ми ти хора, ама и те умират скоро след това ..)
И помисли преди да отречеш, защото отричането е автоматична реакция.
Вселената е изградена от безкрайности - къде е логиката отделен индивид от една безкрайност да има смисъл извън нея?

Смятам, че грешиш и то съвсем типично по човешки - намираш себе си за най-висшото създание в тази вселена (или поне - на тази планета), а това си е жива арогантност. По-голяма дори от арогантността на тъпите американци да раздават правосъдие кат че някой ги е питал, защото втората всъщност е продукт на първата.

Хората са арогантна еднородна маса - душите им не са. (`душите им`, употребено така, както се употребява `стопаните им` за прасета в кочина)



______________

истината е увивно растение