да се прощава е признак на сила,защото надмогваш егото си,а също и духовно превъзходство
прощават само силните духом!
дребнавите душици са злопаметни,а още по-жалките отмъщават
дето е казано-
"Отмъщението е силата на слабите"

не искам прошка от другите,защото не стигам в постъпките си към хората до там,че да има за какво да им искам прошка,но когато се налага /когато съм сбъркала/ се извинявам,или ако мога направо поправям сторената грешка,и след товса се чувствам особено добре,някак освободена

а иначе на другите мога да дам прошка,дори когато не я заслужават се опитвам вътре в себе си да простя,за да не съм обременена с негативни емоции,не искам нищо лошо да задържам в себе си
и обикновено не ми трудно да простя ,защото оправдавам грешките им с глупостта им,и си давам сметка,че преди да ощетят мен,те ощетяват себе си в много по-голяма степен:) започвам да ги съжалявам,че са толкова жалки и прошката си идва от само себе си,защотоа аз ще продължа да се усмихвам,заради хубавите мисли и емоции,които нося в себе си,а те ще продължат да тънат в безумието си и да навреждат както на другите,така и на себе си