|
|
| Тема |
 Да кажа |
|
| Автор |
Иrдpaзил (дърволет) |
|
| Публикувано | 09.10.03 18:45 |
|
|
|
Не съм от тези, които си падат по многото писане във форуми. Предпочитам да чета. Пиша само когато имам нещо да кажа. А сега имам да кажа нещо, което ме вълнува откакто влизам в този клуб. Не съм си поставил за цел да вгорчавам нечии живот за да ми е кеф на мен, само защото този човек не се държи както на мен ми харесва. Уважавам личната свобода и правото на всеки да живее живота си до известна степен независимо. Независимо от другите около него. Но защо някои хора разбират толкова накриво тази дума - свобода? Защо свободата е такава само когато се отнася до тях и никога когато се отнася до другите? Защо използват свободата си, за да ограничават чуждата? Длъжен ли съм аз да те харесвам теб, когато ти ме харесваш? Длъжен ли съм аз да спя с теб, когато ти искаш да го направя? Изобщо длъжен ли съм да съобразявам собствените си желания с твоите? Това не е свобода. Това е ограничаване на моите права. И налагане на задължения. В Интернет пространството се дава много свобода. Дава се на хората, за да я използват по своя преценка и според собствените си потребности. Не одобрявам да ми отнемат свободата, когато аз не съм я отнемал от други. Не одобрявам да ме клеветят непознати. Не одобрявам изкривеното и изопачено представяне на фактите - монетите с една страна. Не одобрявам някой да ме нарича комплексар или злобар и да си мисли, че е прав. Такива 'меродавни' оценки ме разсмиват. А анонимните хули по адрес на хора, които много добре познавам като характер просто ме влудяват. Защото ме влудява несправедливостта. Жалки и нещастни същества сте вие, дето превръщате клуба в място за разчистване на лични сметки и за отправяне на лични нападки към хора, които извън клуба не искат да се занимават с вас. Повече от жалки и повече от нещастни сте. Вие сте просто патетични. Вегетирайте във виртуалното си величие. Познахте се. Знам, че се познахте.
| |
| |
| 
|
|
