Всеки избира в какво да вярва.....Ти потвърждаваш моето твърдение.
Ми това е ,което говори сърцето и сърцето ТИ..Говори на най-добрия и разбираем за теб език.Говориш за нещо,което е преработено през сърдечната фабрика и прието за твоя истина.За да я споделиш не си ли се вслушал в това,в което вярваш?
Ти,когато правиш или избираш нещо ВИНАГИ ли се съобразяваш с чуждите хора,с чуждите всякакви преценки,само за да убедиш себе си ,че си демократичен и че така ще постигнеш най-доброто и най-градивното за теб?????Другите за теб?Би ли заобичал лудо жена,която те обича,а ти не-само защото уважаваш и се съобразяваш с нейните чувства?
Добре,а ако сърцето ти нищо не казва-тогава разбирам,че няма как да се вслушаш в него.Когато откриеш къде точно е сърцето ти ,ще знаеш какво точно ти говори и изобщо няма да поставяш под съмнение истинността на правилността му.Говоря за личните избори.Всеки сам се оправя и често остава сам със себе си и наследството си -умствено и духовно.И продължава да трупа в това съкровище пречупени чужди опити и избрани горчиви резултати.И няма човек,който да е изградил себе си само от себе си.
Във връзка с това-извод-няма човек ,който да е мерител за себе си,без да е поел света около себе си-в зависимост от чувствителността си-все пак живеем в общество и хората около нас ни влияят дори и когато са нашият ад,това ни радват и с възможността да се изключим от тях.
Тогава сърцето ти казва ,че не може да поеме повече чужди мерки и това,което е натрупано в него е живота,твоите грешки,твоите радости от света,в който живееш и за който живееш със сърцето си.
Добре,какво ми казваш-че не слушаш сърцето си?Че виждаш себе си само в чуждите очи?
Не се ли обезличаваш така?
И не бягай в примери от света..Мен ме интересува ти какво мислиш,ти какво избираш...
Не вярваш ли на себе си?
А не предполагаш ли ,че като казвам да слушаш сърцето си,духа,ценностната си система и третото си око- *което е съвестта ти*-не визирам всичко ,което е натрупано най-дъ бест от изкуство ,философия,мисли и желания на хора, които уважаваш и се съобразяваш с тях-но не с всички-това пак е твое отличително право и вкус-интелектуален и житиен...
И си мисля,че просто говорим за различни и крайни неща-*а истината никога не е бяла или черна*,защото с примерите ти съм съгласна, а ти не твърдиш нещо , което да не е преработено през моето сърце,след сверяване с твоето.
Уважението на чуждото мнение е внимание към гледна точка и избор за опит, приет в сърцето ти.Когато си твърдо убеден в истина, след спор излизаш по-убеден в собственото си твърдение.Но ако опозицията е интересна и умна- твърдението ти се обогатява.Относително е всичко-как ще се разбере,как искаш да се разбере,това ли искаш.Нюансите се вливат в сърцето ти.И когато сърцето е голямо- има много да разкаже......

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....