... а за един маймун. Той си знае кой е :)
"ТЯ СЕГА СИ ОТИВА, ОЩЕ ДНЕС СИ ОТИВА.
Тази рокля е тъмна и така и отива.
Тя е малка и хитра - на лисичка прилича..."
Казва Недялко- ти Йорданов в едно класическо стихче...
Средна хубост е стихчето, прости поете, но смисълът е "защо да я спирам да обича друг, когато е щастлива с него?".
Туй звучи убаво и човеколюбиво, някак си уважително един вид, ама все пак нещо кат'че ли се надценява тука поетът…
То бива любов, ама, все пак де остава човещинката? Онуй, дето те почесва по космите на гърдите и ти вика евала, а те пукат кат котешки и ти иде да напраиш един мост от кеф и да светне една крушка от тока из космалаците! Онъз човещинка, дет' те предпазва от късото съйединение на т'ва същото електричество, когат ти се качи у главата и вземе, та избие бушоните. Онъз човещинка, дето аз я наричам "егоизъма ми".
Та, аз съм егоист и като уважаващ себе си такъв, мога да кажа по нашенски "немай друг бог, пардон, мъж освен мене" и да удра по масата с тон нетърпящ возрожение! И да зема мерки, или да и дам шамара, то се в гъз, ма то тва возцарява онва приятното статукво на "тури ракийта и салатта и седай да ти говора".
Та след лирично- типикално БеГе-ройското ми излияние, ша ви кажа, че всъщност аз баш аджба за туй исках да говора.
За онъз ситуация, когато са оказва, че сте мноо маймуни на клона и сека от вас са опитва да докаже ем, че е по-косматата, ем че са и по-големи бананите, ем че по-убаво пощи!
Голема навалица настава тогаз и сека мамуна напиня да води женската на некое убаво место. А женската току се окаже зарината до ушите у банани и сювсем опощена, направо опоскана!
И земе та маане преситено с лапа, фане една гирлянда банани за из път и си тръгне.
И седите мамуните мъжки на клона, почесвате се, подпоглеждате се криво и се чудите, ко па и стана на таз - изеде бананата и си тръгна... Седите в едно таково типикъл мъжко двоумение и с едното очо оглеждате клонака за друга мамуна...
И пак са чудите, то ф'корс по дефолт, проблемът не е у нас, ами у жената, та са чудите "ко и става на таз".
А! За т'ва говора бе! Къв е проблемът? Тва мамуните, ли сме мноо зле, или те, маймунките хубави, са много кът?
Само не ми обяснявайте, че е пълно със свесни маймуни и с цици, и без цици. И не ми говорете за себе си!
Ай със здрави!
"Не можеш да ме обозреш, защото съм необозрим..."
|