на hommo sapiens е известна - умерена маногамия, (като в по-лоши условия лесно преминава в полигамия). Като под умерена моногамия се разбира че по принцип е моногамен, но отвреме навреме кривва от това правило.

Цялото полово размножаване може да се нарече еволюционна стратегия, различаваща се от безполовото по това, че се жертва индивида, безсмъртието на безкрайно делящия се, но непроменлив индивид (бактерия например), зареди усъвършенстването на рода като цяло - чрез рекомбинация на гени и развитие на ДНК. Цената която е платена за този еволюционен скок обаче е че индивида е станал смъртен - когато вече е дал своя принос, той става излишен за еволюцията. Та, в този ред на мисли колкото и на някои да не им харесва наистина отношението на мъжете и жените опира до еволюционни стратегии - а тяхната успеваемост се определя от оцеляването и усъвършенстването на вида. Възможни са и времеви вариации - периоди в които е по-важно оцеляването (дефанзивна стратегия), и периоди когато е по-важно усъвършенстването (експанзивна стратегия).


Коровиев, радвам се че и ти се интересуваш от такава тематика ...