Не мисля, че има начин да се провери валидността на субективната преценка. В онези ситуации, в които безусловно следваш правилата (когато осъзнаваш, че не си съвсем съгласен), ти несъмнено изпитваш дискомфорт. Вероятно точно когато изпускаш краткия момент, в който имаш възможност да избереш как да реагираш. Точно в този кратък момент ти реагираш `по правилата`. Замислял ли си се какво чувстваш тогава? Дали това, което те подтиква да не зачетеш собственото си мнение по въпроса, е по-силно от теб? Или `средата` диктува поведението ти - натискът на другите, угризенията на съвестта ти, страхът да не поемеш необосновано голям и излишен риск, страхът че ще останеш сам от тази страна на барикадата без никой да застане на твоя страна (нещо като самотен воин и бунтар) ... И е просто задължително (дори за миг) да се усъмниш в правотата на собствената си ценностна система поради този `натиск` на множеството над личността. Да не говорим, че децата по принцип така са възпитавани - да се страхуват от Многото и от Всички останали. Да се претопят като късче от лед в Океана и да станат поредните водни молекули, които ще увеличат с една бройка масата на Многото и на Всички останали. Късмет е да имаш родители, които да ти помагат да станеш Личност. То много `капки` в `Океана` се мислят за Личности, ама не са. Да се опълчиш срещу правилата изисква сила. Всеки опълчил се я взима от някъде - начините са наистина много. Докато живееш сред хора, в общество, няма начин дълго да се противопоставяш на правилата и на нормите в това общество. Защото обществото ще те накаже. Че се опитваш да разрушиш подредбата.
Хората приемат конфликтите различно. Понеже всеки конфликт е свързан с емоция, а всяка емоция е нещо силно индивидуално, е трудно дори сам човек да опише как приема конфликтите. Това май има общо с темата на слънчогледка за умението да губиш. Конкретно за конфликта между персоналната личностна система и Средата, мога да ти кажа, че има 3 основни начина за приемане:
1. `претопяваш се` - тоест разрешаваш конфликта като правиш компромис със себе си в името на Средата и на възможността да продължиш да живееш в нея. (виж какво съм писала за Фройд в темата `Умеете ли`)
2. `бориш се` - явно или тайно се противопоставяш на Средата и държиш на Себе си. Доста трудна и откровено неблагодарна работа. Ще те изтощи и затормози и постоянно ще те тревожи. А един ден ще те довърши.
3. `намираш компромис` - най-трудния начин за справяне с проблема, но май най-благоприятния.

Естественият стремеж на човека е да разреши всички конфликти и всячески да избягва въвличането си в нови - инстинкт за самосъхранение му казват.

Добре, традициите са `нещо културно обусловено, дето се е формирало векове наред` - стереотипите не са ли и те така формирани?
Стереотипите също подлежат на съзнателна преценка, както и традициите. И двете са нещо наложено на човека отвън, от Средата, не са му естествено присъщи.

`Стереотипът е временно явление, проява е на моментната нагласа на Средата и в много случаи се следва подсъзнателно.`
За това изобщо не съм съгласна. Стереотипът изобщо не е временно явление - не можеш да казваш, че традицията е по-трайна от стереотипа, защото в конкретните случаи е различно. Има стереотипи (особено на поведение), които далеч не са временни и далеч не са от скоро. Стереотипите не са проява на нагласа, ако са - то и традициите са такива. За подсъзнателоното следване мога да се съглася, но само с уточнението че и традициите често се следват подсъзнателно .... а и двете са наложени от средата, както вече казах


Уф, изморих се за пиша

Невъзможно е да се изобрети нещо глупакоустойчиво, защото глупаците са безкрайно изобретателни.