но не го приемай лично,защото е крайно...
На твоето крайно отговарям така...

Ветрове,мъгли и бури зли,
мечти,стихии огнени добри
вещаят,ваят моите сълзи,
които викат-ти не си...
Не си ,не си..,какво си ти...
Преследваш ме,а хищникът ми спи..
В тъмата ми потъват твоите стрели,
обичам,мразя,смея се дори,
защото пазя си и дишам със лъжи..
Такива са вампирите-жени..
Вървя,летя и чакам-три
очите ми са-с тях боли..
Без тях боли-какво да кажа...твоите мечти
са бездна във сърцето ми-не ти принадлежи..
И тъжна,и самотна спи
душата ми-ти знаеш го,нали?
През липсата ми на сърце вали.
Без липсата на чувства ти кажи
какво ще те определи?
Какво ще те оневини?
Какво ще страда и гори?
Какво не ще те нарани,
след като липсата те натъжи..
Присъствието ми лежи
и плаче в дебри и гори.
Не можеш и не ще ме имаш ти..
Аз пазя дивата си свобода,а тя така тежи.....
Моля те,мъко моя-ти умри,
за да съм жива аз-не се ли умори?

Мисля ,че знам кой си..
Това ,което си чел преди 10 год. вече не съществува...
Аз не съм това....
Забрави....

Посягай към недосегаемото,направи невъзможното,създай от хаоса живот...