Предполагам имаш хипотези и по въпроса защо хората не обичат политиците и какви асоциации си правят с тях. Неслучайно е широкоразпространена приказката "Политиката е мръсна, но доходна работа". След като човек веднъж определи за себе си какво е "политика" и какво е "политик" и автоматично си създава мнение по въпроса. Да не говорим, че в България масово се използва едно тясно значение на "политика", което + кофти социалната обстановка в момента = негативно отношение към всичко по темата. Да не говорим и непрестанните опити на медиите да развалят имиджа на политиците. Какво е "политик" за средностатистическия българин? Изтупан, костюмиран, богат и постоянно забогатяващ човек, който харчи парите на данъкоплатеца за возене в служебни коли, командировки и други, живее в просторни и луксозни жилища, урежда свои хора на ключови длъжности, симулира вършене на работа, страда от корупция и безразличие към проблемите на народа, използва положението си за уреждане на лични сметки, в личен или тясно роднинско-приятелски интерес и за трупане на изключително лични облаги. Общо взето май изчерпах основните му характеристики. Как може нормалният човек със 150-200 лева заплата, със старата Лада, невиждал море и планина от години, бутащ се в малка панелка с жената, децата и с тъщата, да харесва този образ на политиците? Ми не може. Защото иска да е на негово място. И да е като него. Нормално. Защото съпоставя социалното положение на политика със своето собствено. Тук не визирам онези мързеливци, които само чакат наготово държавата да им помага. Тук визирам само онези, които се трудят да постигнат нещо, но по многобройни причини - от неблагоразположението на кмета до поскъпването на акциите на някоя си фирма на борсата в Ню Йорк - не успява да постигне почтените си цели. Когато имиджът на думата "политика" в "държавата" България се подобри, тогава вероятно ще е настъпило времето на истинското "оправяне" на тази "държава". А имиджът на политиците зависи само от тях.

Сега по темата.

Моята представа за добър политик е следната:

- знае какво иска
- знае че може
- знае как да го постигне
- работи за благото на народа (наред със собственото си благоденствие)
- има лична позиция по всички въпроси
- личност с ясно изразена индивидуалност
- добър оратор
- лесно се ориентира в обстановката
- активен
- предприемчив
- бързо измисля ефикасни решения на проблемите
- компетентен в областта си
- обаятелен като излъчване
- културен и образован
- добре възпитан
- с широк мироглед
- богат речник, който изключва цинизми
- не страда от мания за многоценност и свръхвеличие
- не забравя от къде е тръгнал, кой го е довел дотук и защо е тук
- няма комплекси (завършена личност)
- знае какво е национален интерес и го защитава
- не бърка понятията
- има ясна и правилна логика
- говори когато трябва, колкото трябва, каквото трябва и пред когото трябва
- има достойнството да се оттегли, когато трябва
- умее да си признава грешките
- знае с кое може да се прави компромис и с кое не
- има адекватна ориентация в "обстановката"

В общи линии това, плюс още много други положителни качества.
Но не познавам такъв човек.

Невъзможно е да се изобрети нещо глупакоустойчиво, защото глупаците са безкрайно изобретателни.

Редактирано от Bиливap на 17.02.03 20:20.