Ей, дракче, малко иронично ми звучиш, но може да е от вродената ми мнителност.
Подозирам (в чест на проавист ще кажа - подозираме) шефа ми, изключая още 1-2 супер готини (е, кво да се прави неготините бяха пред очите ми и не са могли да направят подобно "престъпление"), дето не знам кво да ги правя...
Мамака му, ще чакам, но ми мина глада, успокоявам аудиторията - вече се наядох - няма да има жертви. И се съгласявам с MichaelLeRoi, че караниците до нищо не водят - най-много утре да не можем да се погледнем в очите и то -ЗАБЕЛЕЖЕТЕ! - щот мен ще ме е срам да не излезе че съм скръндза. Ама ако е бил шефа - той винаги се отблагодарява, какъвто пример даде правист, та съм доволна, дори чакам резултата (лихвата)...