Не бих могла да продам душата си, защото това не е вещ, която мога да продам. Това съм самата аз. Все едно да продам себе си. Нищо не струва колкото мен и колкото всяка една душа. Защото е уникална и равноправна на другите. Няма толкова важно нещо, което да си заслужава жертвата на една душа. Обичам себе си, уважавам се. Не съм склонна да се продавам. Човешките земни неща не са толкова важни, за да си заслужава. Да, изпитвам съвсем човешките желания да се жертвам за някой, да пропилея живота си в името на нещо. С оглед необходимостта да живея сред хора и да създавам взаимоотношения на близост с някои от тях, нормално е да чувствам нужда да правя всичко по силите си за тях. Но дали наистина ще им направя услуга като се жертвам в тяхно име?
Според мен има и Рай, и Дявол, но те далеч не са тези живописни образи от християнската митология. Имам собствена представа за тях, с която мнозина може да не се съгласят. Но това е моето виждане за нещата. Раят за мен е постигането на почти-съвършенството. Точно онова издигане над много неща. Мъдростта в очите и в думите. Не просто книжните знания и факти, а мъдростта. Онази, която никъде не можеш да видиш или да прочетеш. Защото всеки сам изминава пътя дотам. Раят е удовлотворението от постигнатото досега, щастието във всичките му проявления, красотата, спокойствието, тишината или музиката ... Раят е мястото и състоянието, в които се чувстваш Себе си в най-голяма степен. Раят е и болката, която трябва да преживееш, за да научиш нещо.
Дяволът с една дума е всичко, което ти пречи да стигнеш до Рая. Грозното, чисто човешкото, глупостта, простотията, невежеството, инатът, фалшивото, безсмисленото, изопаченото, и така нататък. Дяволът е онова, което трябва да победиш, за да стигнеш до Рая.

Хм, много се разписах нещо ...