Да, болна съм! Страдам от живот и фантазия, и двете нелечими!

1. Светът е... разширяващо се кълбо... плетница от вселени... и галактики, и звезди... И последното, което бих нарекла свят, е малката ни планетка. Всеки човек също е вселена от мисли, чувства и какво ли не още... И там има време и място за всичко. Има място за явлението "свят в свят", което е описано отдавна... от физици, философи и писатели... като реалност и имагинерност.
2. Приказките се пишат от хора като мен. Всяко фентъзи е и приказка. Нека кажем, че пиша едно упорито фентъзи, което ми отнема свободното време. За да се напише каквото и да е, трябва да станеш част от него. Виждал ли си библиотека? Всички книги там са писани от шизофреници като мен. Всеки един роман. От хора, които не са били особено наясно къде са, когато пишат. И чиято фантазия създава светове. Светове на богове и на чудовища.
3. Това е най-ужасното определение за общуване, което съм чувала.
4. Няма един свят. Нито два. Милиарди, един в друг, заедно, вплетни и безкрайни. Твоят свят не е мой.

Нямам раздвоение на личността, защото където и да съм, все съм си аз. Над 19 години съм и не възнамерявам да се консултирам с психоаналитик. Мисля това, което пиша.
Психоаналитиците са за хора, които не знаят какво да правят с парите и с времето си. Лесно се печели от това да ровиш някому в семейните проблеми и да му откриваш комплекси там, където ги няма. Не бих позволила на подобен човек да ми бърника в главата и да ме убеждава, колко съм объркана и стресирана, анализираща, способна да се справям с проблемите си и т.н. Всички сме такива - объркани и стресирани, но по различен начин го осъзнаваме.
Трябва просто да си довърша книгата и да започна следващата.

Много ведро менкаш "вие" с "ти"



...мразя да обичам...


Aledar~

Редактирано от Aledar на 18.01.03 12:28.