|
|
| Тема |
 Загубих се в собствената си приказка. |
|
| Автор |
Aledar (демон) |
|
| Публикувано | 15.01.03 20:13 |
|
|
|
Загубих се в собствената си приказка.
Ама съвсем генерално се оплетох.
Приказката ми стана толкова голяма и толкова силна, че ме погълна. Погълна ми мислите, погълна ми чувствата, затвори ме в себе си.
Не мога да се оплача - там съм си щастлива. Казват - тази съвсем полудя и не общува с никой.
За какво ми е... Там нали си общувам?
И започнаха да стават странни неща - световете се преплетоха и се получи хаос. Сега не знам къде съм, като дрогирана съм. Срещам своите герои някъде по пътя си - всеки такъв, както съм го описала. Рано или късно. И изведнъж се усетих, че един ден ще срещна него. НЕГО. Лошия си герой.
Ами няма да излизам повече. Това не е съдба, това е обикновена приказка! И няма да го срещна, и няма да ме боли. Сигурна съм.
Всъщност... това, което го пиша, е пак част от проклетата ми историйка. Може би не я пиша аз, а ме пише тя. Може би риъл-мястото е там, а не тук. Може би всички вие сте написани.
Да, това не е реално:-))). Колко успокояваща мисъл... онова там е реалното. Как да различа приказка от реалност? И там боли. И там си щастлив. И там си жив. И там спиш и се събуждаш. Тогава? По какво да преценя, къде е истинското?
И двете са истински еднакво, защото са ми еднакво мили. Какво ще правя, ако ми се наложи да избирам? Ако единия от двата свята ми постави ултиматум и каже: Тук ще си, Алиса! Няма мърдане, край!...
Ако не знаеш къде отиваш, няма значение по кой път ще поемеш. Но ако знаеш...
dear god make me a bird so I can fly far far away from here
Aledar~
| |
| |
| 
|
|
