Как се стига до безразличието?
Обиграно или естествено..
Зависи доколко те боли омразата и доколко си господар на себе си-контролът як ли ти е.
Трябва първо да уточним какво безразличие-на усещане,към човек,няква обща стагнация,хубаво безразличие,празно безразличие..Аледар мъдро вмъкна,че ако истински си чувствал не може съвсем да убиеш чувството,може да си мислиш,че си го направил или ако в началото си се самозалъгвал-всичко е фалшиво и няма смисъл от квалификация..Та да се върна...зависи от степента на истинско,на вид,на сила...
Най-конвенционалното-към човек..зависи този човек наранил ли те е-ако си го страстно обичал и е значел нещо голямо за теб-първо-шок,губиш планетата си,после те залива жлъчна омраза от безразличието му,а после/ето тук-или си предизвикваш съзнателно незабелязването,незачитането или забравянето му-или осъзнаваш колко си се лъгал и махваш жизнеутвърждаващо с ръка,или наистина умираш .Когато пак се раждаш-него ,причинителят на безразличието го няма.Ма и от сърцето ти липсва една част.Липсата няма памет-но празнотата е липса.
Мога и по-сложно...

Луни от ябълки,танц от обич и очи на мъдра пролет-там съм!В тях!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!