|
|
| Тема |
 мрачна прилика с приказката |
|
| Автор |
Drakula (многолица-хаос) |
|
| Публикувано | 10.01.03 17:07 |
|
|
|
И за да не е захаросано и лицемерно дракулското ми- ето ми го....
И съществото попаднало на черна сянка,която го приласкала и поискала за себе си...Дъхнала в липсата му на лице и родила му очи-мрачни дупки.Те поглъщали слънцето и изяждали усмивките наоколо.
Без уста съществото само гледало и консумирало слънцето наоколо ,а в душата му било зима.
Но сянката ,след като си поиграла с безличната си жертва,го захвърлила прелъстено от злостния и мрак и изчезнала в нищото.Но присъствала,присъствала в очите на нещастното нещо.Напомняла за дарението си и очите боляли.Не можело да мига,не можело да плаче малкото юначе/ /,а само убиващо консумирало каквото поглеждало.
Веднъж то усетило с липсата си на сърце болезнено-силна красота.Тя запалила пламъци от непознат копнеж и сърцето му се зачервило в радост.
Ннннннннннооооооооооооооооо,не се осмелило да погледне натам....за да не погълне красотата за себе си.За да не лиши света от нея и за да може да и се радва като не я постига..А можело да я има....Със създаването на очите сянката отнела душата му завинаги....
А красивичкото било толкова топло-близо.....
Било.....
Какво според вас?
Луни от ябълки,танц от обич и очи на мъдра пролет-там съм!В тях!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
| |
| |
| 
|
|
