|
Уха! Много съм сутрешен! :)
След 1 готин купон, след среща с стари познати, след алкохол и прочие, ме налегна тежка и без-отговор-на мисъл.
Замислих се как до сега съм се разминавал с много хора:
- с жени, за които после разбрах, че можеше да е голяма любов
- с жени, за които после разбрах, че трябваше да е любов
- с жени, за които после разбрах, че можеше да станем истински приятели
Но се разминахме - дали заради това, че тогава сме били с други, дали заради това, че тогава сме били други, дали заради това, че не сме поискали да направим някое от 3-те в стремежа си да не сбъркаме може би... Или за да не направим грешния избор.
И сега искрата стои, и пак сме същите и си говорим пак по онзи начин, и пак се гледаме като преди, и пак такива си оставаме - добри, добри познати, и взаимно си се радваме. А знаем, че можеше, че може да сме и 1 и 2 и 3. Но си оставаме пак така - от рожден ден на рожден ден, от засечка на засечка. Не се сваляме. Не се търсим. Но ни е хубаво, когато сме заедно.
Не знам дали бягаме един от друг, или не знаем, или не искаме...
Не знам. Всъщност затова я пиша тази тема - защото не знам защо така се случва. Знаем какво може да е, а не го правим. И въпреки това си се радваме един на друг. Даже си липсваме. Може би се и обичаме - някак си.
После се качваме на таксито...
До догодина. До другия път.
Не съжалявам. Не знам какво може да се случи. Не искам да знам. И все пак остават въпроси. И все пак висят възможности. И все пак...
Разминавания....
Аз съм! Българче! Обичам! СЪДБААААААААААААААА?????????????????!!!!!!!!!!!!!!!!!
|
Разминаванията....
