|
|
| Тема |
 Шарл Бодлер |
|
| Автор | hella (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 13.11.02 13:23 |
|
|
|
Любимото ми негово стихотворение:
Обичам те като небето в нощ беззвездна,
о, съд прелял от скръб, о, мълчалива бездна.
И колкото по бягаш, ти, лъч сред моя мрак,
към теб по-бързо тичам да те настигна пак.
Макар с насмешка да простираш ти пустиня
между ръцете ми и глъбината синя,
аз хвърлям се в атака - тъй всеки път
и червеите гладни към някой труп пълзят.
Обичам те, о, твар безгрешна и ужасна!
Все по-студена, и за мен - все по-прекрасна!
Когато осъзнаете че обичате безумно някого, но той е и ще остане недостижим, какво се случва с вас? Оставяте любовта да умре, махвате с ръка, забравяте, или страдате от маниакално желание да го получите, пък каквото ще да става, депресирате се, мразите се, мразите него, мразите целия свят, влюбвате се в някой друг - мимолетно и самоизмамно - ей така да го забравите, мисли, чувства - опишете ми ги ...
| |
| |
| 
|
|
