|
Тема, стара колкото света... или горе-долу толкова.
Тема, която се подхваща не за първи път... надали и за последен.
Тема, която сама по себе си би могла да доведе до грешно тълкувание, но ще рискувам.
XXI век, България крачи към Европата. Обкръжени от ориенталски аромати, до ушите ни долита не по-малко ориенталска музика, а в нас напира... още по-ориенталски манталитет.
Неведнъж съм казвала, че не съм феминистка. Неведнъж съм казавала, че тези "женски" движения ми напомнят на движенията в защита на животните.
Та за жената. Еманципираната жена, в която неуверените, крепящи се на мита за все още съществуващия патриархат, мъже, виждат сериозна заплаха.
Бранят нещо. Мъжественост, чест, достойнство? Каквото и да е, надали е някое от изброените по-горе.
И чудя се... накъде вървим... щом млади, креативни, интелигентни представители на "силния" пол, се опитват да ме убедят, че жената би могла да бъде само сянка /досещате се - за никъде не е без собственика си/, и като такава - от нея се очаква съответното държание. Може би единствено загатваща присъствие, премигваща с възхищение при всяка реплика, движение и поглед на своя "собственик".
Боже, колко глупост има по този свят, Боже...
You can run, but you'll just die tired...
|
Жената - сянка или подражание.
