Добре,но по-нататък,щото ми е интересно какво съм писала,а то е много дълго -ще го напиша.Само времето да е с мен....
От 1992г.- представяш ли си....?Намерих си стар бележник и си се забавлявах......
Ето едно кратко

Развивайки се наобратно

Миг от вечност е миг он живота,
тихо спящ във лодка от скука,
който носи на свободата хомота/хобота/
не яде шаран,а щука.
Древни приказки дебнат събрани
в многовечна,вековна кутия,
от есенция странна пияни
си играят на цветна магия.
Гладко стеле се пясък изгладен,
времето вика и тича в умора.
Нежно плаче си призрак изваден-
на вълшебен цилиндър-изгора.
Аз изключително бързам безгласно-
има кой да лъже стаено.
Мълчейки,невиждайки аз чувствам ясно
как всичко разпада се крайно ранено!


Другите ми са яко депресионни-1992г.-откривала съм световните истини-в черни краски.
След прочит на творбите/торбите///с лъжите!/ ти идва да си удряш главата в стената,но в стил Фиш/Ей,къв комплимент си направих!/
Абе ще видиш........

Пуснете ме в душата си за да ви покажа нещо....