когато бях сама и те виках
ти не чуваше
когато бях сама и те исках
ти се скиташе
когато бях готова всичко да ти дам
ти искаше да продължиш сам
когато слънцето в косите светеше
ти вървеше след своите копнежи
сега съм като стара къща
скърцаща и разтурена
безлюдна и затворена
готов си да почукаш пак
но няма кой да ти отвори
и напразно чакаш знак
моята ръка да ти отвори






ни студ, ни огън ми горят сърцето