Така, както си го написала звучи малко странно :)
ясно какво искаш да кажеш де, но за жалост хич не си права

Понеже аз в повечето случаи започвам именно с романтиката и почти винаги това води точно до сабя и тя пусто все сочи към вратата ;)

Проблемът с неромантичните не е в това, че не са мечтали за романтика, защото те всъщност са. Доколкото имам някаква ориентация, възможните проблеми се свеждат до два основни варианта - или ги е страх, вследствие на нещо преживяно в миналото от някой умел `романтик`, или самата идея на романтиката им е станала прекалено чужда и банална, заради еднообразието в ежедневието им и нейната пълна липса там.

Проблемът и в двата случая, е че едва след като такава жена се влюби в даден мъж, е възможно той да стане романтичен и това да й хареса. А такива жени в повечето случаи са напълно неспособни да се влюбят.

От там стигам и до моя конкретен проблем - аз лично си мисля, че без романтика просто ще умра от сивота. Не мога да повярвам че един поет би могъл да не е романтичен. А романтичните жени и особено тези, които открито си позволяват да им харесва да бъдат романтични са си рядко срещано явление и в случаите, когато изобщо се срещат, обикновено са доста наплашени и несигурни.

Някак си в съвременното общество романтиката няма място. Някак си да си романтичен е неудобно и чуждо. Някак си самотно и те прави различен... Едва ли не ще започнат да те сочат с пръст. Някак си романтиката се превръща все повече в една мечта, все по-неосъществима, все по-далечна, все по-наивна.

_______________

Мъдра мисъл