Хм, спомни ми едно стихотворение, ей сега ще отида да го намеря...
Колкото до самата "грозота"... не е ли тя едно много относително понятие? Наскоро си говорихме за красотата и аз казах, че за мен тя е изцяло вътрешен фактор. Другото е хубост. Симетричност, нещо такова. Но не и красота.
Та така и за грозотата. Тя е вътрешна. Може човек на пръв поглед да не е много привлекателен, но излъчването му да го направи неустоим. Спомням си един такъв човек, в когото бях много влюбена. Изобщо не беше хубав. Хората се обръщаха след нас по улиците, сигурно сме били странна гледка, но за мен беше толкова прекрасен, истински, жив... че не можех да му се наситя...

Една моя приятелка казва:
Всеки тече в определени нива и е замръзнал в други. Щастливият човек, слетият човек, божият човек тече изцяло и няма камъни. В него няма чепки, чворове, изкривявания. За които човек да се захване, че да се заяде.

Такъв човел няма как да е грозен.

Who does not love too much, does not love enough - Pascal