|
|
| Тема |
 Болка или съжаление? |
|
| Автор |
Ziggy Hunter (Double Trouble) |
|
| Публикувано | 19.04.02 20:11 |
|
|
|
Инвалидите.
Подминаваме ги, задминаваме ги... Те бавно продължават.
Винаги имам чувството, че всяко тяхно движение предизвиква физическа болка у тях. Ще ми се да се абстрахирам от онова, което усещам при вида им, но не мога. Защото наистина ме боли. Знам, че нищо не мога да направя...
И не съжаление е онова, което изпитвам. Не мисля, че Те искат съжаление.
По-скоро е гняв.
Някои казват, че всеки заслужава онова, което му се случва. Че всеки заслужава съдбата си. Но не мога и не искам да го повярвам. Не мога да приема, че това е СПРАВЕДЛИВО.
Част от обществото... Обществото ги приемало. Много хора са се опитвали да ме убедят, че инвалидите не са пренебрегвани, че "обществото" не ги отхвърля; че инвалидите са... "валидни" социални единици.
Но до каква степен това се доближава до истината???
В колко заведения сте видели нещо, каквото и да е то, приспособено за инвалидите? Стълби, стълби, стълби... а инвалидните колички? Или не се очаква някой в инвалидна количка да се озове в бар, сладкарница, магазин?
Но не, иначе обществото е справедливо и ги приема!
Каква ирония!!!
Знам, че на всеки може да се случи. Знам, че би могло да се случи и на мен.
Но как такъв един човек би могъл да се чувства пълноценен?
Наистина ме боли. И безсилието ми, само по себе си, увеличава болката...
You can run, but you'll just die tired...
| |
| |
| 
|
|
