Сега е тази красива лятна нощ, гледам София от високо и тя е красива.
Луната е в пълния си блясък, а небето е чисто и сияино.
Когато нещо е красиво то те прави по - чувствителен.
Ето например мен в момента тази гледка ме кара да се чувствам щастлива.
Достатъчно е само да се обърна на ляво и пред мен е тази прекрасна нощ.
Да обаче преди време точно тази красота ме подтикваше към самоубииство, защото ме правеше още по - самотна и нещастна от липсата на любимия ми човек, от това, че не мога, а и няма да мога да бъда с него в нито една от тези нощи.

Опита променя много неща, а самата смър не знам
При мен промени изцяло представата ми за живота, отвори нови хоризонти на изява, запозна ме с бог и ми помогна да осъзная, че на този свят за нас хората има само едно сигурно нещо и това е смъртта, затова помисли добре и ако имаш съмнения, ако усещаш, че все нещо може и да се случи но нямаш сили да го дочакаш просто се разходи.
Това не е майтап, а изпитана рецепта, но не се шляи по София , а отиди до Пирогов, до някое гробище, до някои дом за сираци и ще намериш сили, повярваи ми.

И да се върна на въпроса ти.Как искам да умра ?
Искам да се кача на мотор, да отвинта ръчката без да я връщам и да се размажа като попова лъжичка в някоа дърво.
Другия начин е на едно мое завоиче на Витоша, над бялата вода. Там има една невероятно красива пропаст, а и завоя трудно се взима...

Пътища много...