Слез от перваза и ме послушай за минутка.
Имаш това, за което аз си мечтая цял живот. Случи се така, че животът ми мина сред хора (в къщи бяхме шестима, защото имам брат-близнак и сестра), после се ожених млад - нямах и 23 и с тези деца... Все си мечтая да остана само за два дни съвсем сам и то не за да си туря въжето или да скачам от терасата, а за да си вляза в кожата, да почувствам уюта на собствения си живот, да бъда сам - без приятели и близки - дори без огледалото. Тогава няма да ми се иска да излизам, нито ще ми трябва асансьора, нито пък ще поглеждам опушения Бургас от 22 етаж. От това, че другите са навън - не следва, че са щастливи. Поне не и по-щастливи от теб. Хората си имат много сериозни проблеми, някои от тях носят смъртоносни болести, на други - близките им. Пък ти си здрав, прав, млад и самотен - идеалната партия и за бизнес, и за брак и за какво ли не още.
И още нещо. Вземи си купи няколко книги и си ги нареди в стаята, където живееш. Животът се осмисля не от околните - роднини, приятели и близки - осмисля се от самия човек, колкото е по-образован и ерудиран, толкова по-голям и по-сериозен смисъл ще намери в живота.
Ами това е. Минутката изтече.
Моят любим поет Христо Фотев казва в едно стихотворение:

Душа, не се навеждай над прозореца!

Със здраве! И както казва Гладиаторът: Strength and honor!

Редактирано от Stephan на 28.07.01 08:29.