|
Тема |
Re: Знам... [re: Hecpaмeжливka] |
|
Автор |
akonitin (развейпрах) |
|
Публикувано | 09.07.01 10:25 |
|
|
Умираме всеки ден, оставяме частици от себе си навсякъде откъдето сме минали. Така губим себе си всеки ден, за да намерим новата са същност, приемаме различни роли и не даваме на никой да прозре истинската ни същност. Аз също съм се сблъсквал с това (кой не е).
Не съм казвал, че търсиш смъртта, а основанието за нея, пък такова няма, във всеки от случаите. Живот/смърт едно и също нещо наричано с две имена. Странно, повечето хора избягват мислите в тази насока, като се обграждат с всекидневни задължения, като водят безмислени разговори за състоянието на деня (не само времето, а и как си го прекарал, дори), гонейки химери и бягайки от себе си.
Да, страхът изчезва и идва осъзнаването за краткото време, което няма да ни стигне за всичко което желаем да бъдем. Но за какво ми е да превземам света след като аз съм света, аз съм вдъхновението, аз съм и отчаянието, аз съм ятата които отлитат наесен и снега който затрупва спомените ни. Сливане с всичко наоколо, вместо виждане на всичко наоколо.
Не ми се връзвай.
|
| |
|
|
|